четвъртък, 23 февруари 2017 г.

The Best of...

Реших, че няма по-подходящ проект,с който да възродя блога си и който да съчетава толкова добре любовта ми към старинното излъчване, писането и запечатаните красиви моменти във фотографията. Започна като идея за специален подарък за близък човек и се превърна в нещо повече от голямо вдъхновение за мен- провокира ме да разширя собствения си кръгозор, нотки на което се прокраднаха още с участието ми в един друг проект преди това, за който скоро ще ви споделя. Той беше(и все още е, а очевидно и ще продължава да бъде) голямо предизвикателство за мен, допринасяйки за  много положителни емоции, за радост, не само у мен, а и у човека, обвъзан с него, както и у тези, които се докоснаха до магията на истинските и непреходни неща във времето-любов, отдаденост, красота и изящество. Защото храната за душата е тази, която ни кара да се чувстваме живи и пълноценни...


Малко подробности по изготвянето на проекта(просто защото този стил ми е слабост)

Изображението ми беше предоставено от човека, който подготвяше изненадата(всички текстове, използвани в проекта също са от него), а останалото беше в мои ръце- да направя снимката да изглежда стара и, разбира се, да добавя подходящата рамка, с която също се позаиграх. Решихме, че в този случай не би подхождала картичка, тъй като вече имахме снимката, затова се спряхме на варианта- ръчно състарена хартия и избран текст, който също ръчно написах върху хартията. Съвсем случайно реших да включа стария фотоапарат в снимката, защото много ми хареса как стои в цялата композиция. 
Сигурна съм, че получателят е харесал изненадата си, защото е с много лично послание и направена от сърце.




понеделник, 20 февруари 2017 г.

Ново начало/A Fresh Start

Понеже не съм съвсем на ‘ти’ скомпютърните технологии, стана така,че след малък проблем с компютъра ми, незнайно за мен как точно успях да го постигна, но вместо да изтрия няколко стари снимки, си изтрих всички публикации в google, които бяха обвързани с блога ми и сега блога ми е чисто новJБез нито една публикация. Учудващо за мен самата, дори не се ядосах, ами напротив, почувствах се някак спокойна и реших, че това е знак да започна на чисто. И съвсем скоро ще дам нов старт на блога си, с нови, по-интересни и вълнуващи (надявам се не само за мен) публикации, които да предизвикват положителни емоции у тези, които ги гледат и четат.



Since  I’m  not very good at computer technologies, I happen to delete all the articles in my blog, instead of some old pictures from google, because they are both connected. I was surprised with myself not being angry after what I had just done. I even felf relieved and took it as a sign that I needed to start over again. Soon there will be new ideas, more exciting and interesting (not only for me, I hope) to publish and enjoy.